Очаква се цените на сярата да останат под натиск през следващите 30–60 дни, тъй като производителите на торове реагират на исторически високите цени на сярата чрез намаляване на производственото натоварване, отлагане на покупките и преоценка на нуждите си от суровини.
Последните развития показват ясно отслабване на пазара в основните страни вносителки:
- Цените на сярата са спаднали с приблизително 40–150 щатски долара на тон на няколко вносни пазара.
- Производителите от Близкия изток намалиха договорните цени за септември с до 40 щатски долара на тон спрямо август.
- Казахстанските товари със сяра се завърнаха на международните пазари, като са съобщени доставки за Мароко и дестинации в Средиземноморския регион.
Цените отслабнаха на основни пазари, включително Индия, Китай и Индонезия, а офертите на доставчиците от Близкия изток и Канада също се понижиха. Септемврийските договорни цени в Близкия изток бяха запазени на предишните нива или намалени с 10–40 щатски долара на тон, което отразява отслабването на пазарните условия на вносните пазари.
Основният фактор за спада е влошаването на икономическата ефективност на производството на торове. Високите цени на сярата свиха маржовете на производителите на фосфатни торове, което накара някои предприятия да намалят производственото натоварване или да отложат покупките си.
Ситуацията засяга и отделни производители. В Южна Африка Foskor се завърна на пазара на сяра, след като се отказа от предишен търг заради високите офертни цени. Според съобщения компанията не е могла да произвежда MAP (моноамониев фосфат) от април поради недостиг на сяра. Междувременно либийската NOC наскоро възложи търг за доставка на сяра при по-ниски ценови нива.
Пазарът обаче не е задължително да се насочва към рязка ценова корекция. Запасите от сяра остават сравнително ограничени, а продължителното намаляване на покупките на сяра може в крайна сметка да ограничи производството на фосфатни торове. Това би могло да постави долна граница на по-нататъшния спад на цените.
Динамика на цените на сярата
Отчетеният спад от 40–150 щатски долара на тон на вносните пазари показва мащаба на скорошната ценова корекция.